Barona38 (Ивайло Терзийски)
352 6651
7.05.2013 г., 10:52 ч.

Думи под езика 

  Поезия » Друга
912 0 16

ДУМИ ПОД ЕЗИКА

 

По улиците изпълзяха вади.

В сърцето на разхлипаната есен

жена чадър от нищото извади

и над света внезапно го надвеси.

 

Избистри се душата ми до капка

и стана и от восък по-прозрачна.

Денят бе малък - да го сложиш в шапка,

изплетена от сенките на здрача.

 

Въздъхнал мостът, гърбица изправи,

дори видях и мракът как просветва,

когато в двора две усърдни мравки

принесоха зърно пшенично в жертва.
 

На тишината с плодовете вкусни                      

жената ме гости, тъй както никой,

но кърми още с влажните си устни

прикритите ми думи под езика...

© Ивайло Терзийски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??