Думи под езика
ДУМИ ПОД ЕЗИКА
По улиците изпълзяха вади.
В сърцето на разхлипаната есен
жена чадър от нищото извади
и над света внезапно го надвеси.
Избистри се душата ми до капка
и стана и от восък по-прозрачна.
Денят бе малък - да го сложиш в шапка,
изплетена от сенките на здрача.
Въздъхнал мостът, гърбица изправи,
дори видях и мракът как просветва,
когато в двора две усърдни мравки
принесоха зърно пшенично в жертва.
На тишината с плодовете вкусни
жената ме гости, тъй както никой,
но кърми още с влажните си устни
прикритите ми думи под езика...
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
