17.12.2025 г., 7:10

Думите - 1

72 0 2

Оправдаваме себе си, заради своите болки,

но кървящата длан може също да удря болезнено...

Как забравихме, че сме чупливи и тъй неустойчиви?

Мислим своите думи за въздух -

ще преминат, изчезнат...

 

Но животът не е чернова. Няма копче за триене.

Всяка "истина" без осъзнаване, крие заблуда.

Всяка дума в пространството може да бъде небе

или пропаст, в която погребваме своите лудости.

 

Всяка дума запомня подробно нейния път.

Носи винаги своята карма - най-тежката дреха.

И променя след себе си тя неизменно светът.

Всяка дума се връща.

Като рана или като ехо...

 

Аз се криех зад думите. Думи сурови и тежки.

И преди да ги чуя отвътре - със гняв ги изричах.

Съдех другите хора за своите собствени грешки

и забравих най-важното: как се цени и обича.

 

Всяка дума бе рана във мен, дето аз не превързах

и без милост я хвърлях в пространството... Колко наивно

бе да мисля, че няма отново при мен да се върне...

Всяка дума без мисъл е форма и акт... на насилие.

 

Всяка дума отровна растеше във мен като трън

и засядаше режещо там - като кост в паметта ми.

Нищо, дето изрекли сме, не си отива напълно!

Колко време отне да обикна дъхът на Мълчанието...

 

А мълчанието мое не бе просто липса на думи,

а Пространство, в което се учеха чисти да бъдат.

Не красиви. Не бляскави. Не съвършени. Не трудни.

Думи, дето ще светят отвътре. Осъзнати и будни.

 

И ще помнят, че всяко сърце дето чува... е свят.

И във всяко добро се оглеждат очите на Господ.

Много думи боляха, отказвайки да разберат:

Световете не се завладяват, а само... докосват.

 

И заслушах се в думите, малко преди да ги пусна.

И усетих, че имат тела, че тежат на гърдите ми...

Че са сложно преплитане: разум, емоции, чувства...

И започнах една по една... тихичко да ги питам:

 

"Защо си тук? За да ме нараниш

или да ми помогнеш да изгрея?"

"Ще обвиняваш или ще простиш?

Ще бъдеш болка, или изцеление?"

 

....

 

И усетих, че думите трябва да бъдат добри.

Че светът ни ненужно потъва в човешкото его.

Трябват думи, които прегръщат, за да не боли.

И да могат да върнат човека навътре във него.

 

Павлина Соколова

17.12. 2025 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Соколова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...