17.12.2025 г., 19:41

Думите - 2

58 0 2

Те са дъх и енергия. Сянка на нашите мисли.

Те зачеват се в мрака на всяко едно намерение.

Там или наранени, или съвършени и чисти

си избират дали ще са нож... или мост на спасение.

 

Те не са просто звук! Всяка дума добра тихо сгрява

и следи от сърцата ни - в тихото бавно разпръсква...

Тя не вика. Не чака. За нищичко не настоява.

Не изисква. Не съди. Не моли.

Тя просто присъства.

 

И с присъствието свое така лековито напомня

как лекуват се рани. Онези, дълбоко в душата.

Тя проправя си път търпеливо през нашата болка.

Като корен... със вяра, че скоро ще стигне водата.

 

Всяка дума добра има своята божия воля:

всяка мъничка пукнатина вътре в нас - да зашие.

Там, където е имало страх, Светлина да разтвори!

За да можем отново, да можем отново...

да дишаме!

 

Павлина Соколова

17.12. 2025 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Соколова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

  • Истина е. " Тя проправя си път търпеливо през нашата болка."
  • Думите са голяма сила, могат да въздигат, но могат и да убиват.
    И втората част е чудесна!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...