Думите
Думите ме оплитат
В ефирна одежда
Правят ме прозрачна
И предсказуема
Случвало се е
Да ме притулят
Да ме умият
Даже да ме родят…
Думите
Когато не са мои
Не ми отиват на прическата
Слагат камъчета в обувките
Сажди под миглите
Стипца под зъбите…
Но понякога ме обичат
И си ставаме близки
Споделяме си даже онова пространство
Което по принцип е необитаемо
Думите… Много са и са малко
Когато искаш да назовеш разпятието в теб
И теб в хаоса
Преди сътворението…
Все още
И кой знае до кога
Може би докато измисля думата
Преди да я издишам за последно
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ели Василева Всички права запазени
