Думите

22.10.2010 г., 12:44 ч.

Поезия » Философска

549 0 3

Думите ме оплитат

В ефирна одежда

Правят ме прозрачна

И предсказуема

Случвало се е

Да ме притулят

Да ме умият

Даже да ме родят…

Думите

Когато не са мои

Не ми отиват на прическата

Слагат камъчета в обувките

Сажди под миглите

Стипца под зъбите…

Но понякога ме обичат

И си ставаме близки

Споделяме си даже онова пространство

Което по принцип е необитаемо

Думите… Много са и са малко

Когато искаш да назовеш разпятието в теб

И теб в хаоса

Преди сътворението…

Все още

И кой знае до кога

Може би докато измисля думата

Преди да я издишам за последно

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.