ria (Гергана Иванова)
284 3180
14.01.2011 г., 14:24 ч.

Думите 

  Поезия » Философска
1078 0 9

Думите са пясък - слюдички в речица,

времето пренасят в двойна стъкленица.

Кей им е душата, но просторът мами,

диша им в платната бриз от мисълта ни.

 

Думите са огън - грее или пари.

Стъкнати от чувства, лумват във пожари.

Ту връхлитат с нежна милост на лавина -

ту на косъм кривват и ти се размине.

 

Смърт е, гилотинно щом те разфасоват,

двойна смърт - хронично, фино да те тровят.

Често хладнокръвно стрелят и убиват,

рядко в капки обич да еволюират.

..........................

 

Трудна е Земята, бременна с присъди.

Всички с нея спахме... Кой ли ще ни съди?

 

 

 

© Гергана Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??