ria (Гергана Иванова)
284 3180
Jan 14, 2011, 2:24 PM

Думите 

  Poetry » Phylosophy
1138 0 9

Думите са пясък - слюдички в речица,

времето пренасят в двойна стъкленица.

Кей им е душата, но просторът мами,

диша им в платната бриз от мисълта ни.

 

Думите са огън - грее или пари.

Стъкнати от чувства, лумват във пожари.

Ту връхлитат с нежна милост на лавина -

ту на косъм кривват и ти се размине.

 

Смърт е, гилотинно щом те разфасоват,

двойна смърт - хронично, фино да те тровят.

Често хладнокръвно стрелят и убиват,

рядко в капки обич да еволюират.

..........................

 

Трудна е Земята, бременна с присъди.

Всички с нея спахме... Кой ли ще ни съди?

 

 

 

© Гергана Иванова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??