Думите
Думите са пясък - слюдички в речица,
времето пренасят в двойна стъкленица.
Кей им е душата, но просторът мами,
диша им в платната бриз от мисълта ни.
Думите са огън - грее или пари.
Стъкнати от чувства, лумват във пожари.
Ту връхлитат с нежна милост на лавина -
ту на косъм кривват и ти се размине.
Смърт е, гилотинно щом те разфасоват,
двойна смърт - хронично, фино да те тровят.
Често хладнокръвно стрелят и убиват,
рядко в капки обич да еволюират.
..........................
Трудна е Земята, бременна с присъди.
Всички с нея спахме... Кой ли ще ни съди?
© Гергана Иванова All rights reserved.
