Като куршуми думите раняват.
Като куршуми могат да убиват.
Говорим, без дори да осъзнаваме,
че казаната дума не се спира...
Понякога е нож, забит в сърцето.
А друг път - сабя, съскаща от злоба.
Нерядко е плесница по лицето,
а често и горчи като отрова.
А може да ни стопли като лято,
една вълшебна думичка добра,
прошепната с усмивка, с поглед благ:
"Прости", "Обичам те", "Благодаря"...