19.05.2019 г., 18:45

Думите

1.5K 6 5

 

Като куршуми думите раняват.
Като куршуми могат да убиват.
Говорим, без дори да осъзнаваме,
че казаната дума не се спира...

 

Понякога е нож, забит в сърцето.
А друг път - сабя, съскаща от злоба.
Нерядко е плесница по лицето,
а често и горчи като отрова.

 

А може да ни стопли като лято,
една вълшебна думичка добра,
прошепната с усмивка, с поглед благ:
"Прости", "Обичам те", "Благодаря"...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ВАНЯ СТАТЕВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...