Думите в мен
Настигнаха ме думите, почти
изменчиво двусмислие догонили.
Живеят те без въздух и мечти,
родени, премълчани и отронени.
Едни - по-ценни и от златен грош -
са стожери на мисли недоносени.
За тях късметът няма да е лош.
Във другите прицелен е въпросът ми.
Невзрачни, колебливи и без цвят,
размътени, страхливи и безгласни са,
загубили лицето си във свят,
за който безпосочно става тясното.
Настигнаха ме те. Гласът е тих,
но всяка търси място, за да блесне.
Дали ще го открие в този стих?
Надявам се! Но няма да е лесно.
29.07.2020
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
