думите... думите...
рисува мигът
със думите... моите и твоите
красиво
и фино цветовете подбира
мъничко розово, още малко... за устните
взима от изгрева мокър
зад щорите...
в ъглите забравено останало тъмно
за скулите
с тъжен нюанс от безсъници
и вали
как само вали
в мига дълбоко прониква
и плаче дъждът
с капки рисува цвета на очите
и болка е
и картина на влюбване
думите... думите... перлен прах
върху ресниците
потъват в съня уморени и топли
думите...
тихо е... и светло е...
и нежен щрих
на дъжда по стъклото
за стих и още...
музика... Paroles... paroles - Dalida... Alain Delon
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Костадинова Всички права запазени
!