28.09.2010 г., 14:14 ч.
Дупка в нечия душа
Не съм оставила следи...
Все пак вървях по тънък лед -
във твойте нощи, в твойте дни...
Не съм оставила следи у теб!
Вървях на пръсти, стъпвах леко.
Почти прелитах в пирует...
Нали те пазих... и не исках
да разпуквам тънкия ти лед.
Кръжах над твоята душа
ден-два... (от ден до пладне)
За малко кацнах... пукна се леда!
Оставих само дупчица...
... в която паднах.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
хитро е
пак внася настроение
НО
ако го разделим на три куплета
в първите два казваш едно и също нещо по няколко начина, хаотично и объркано
следи- лед, лед - следи- ясно
ма какво точно прави лирическата
в началото върви, пируети по едно време накрая пък кацна отнякъде
обърках се
спокойно можеш да го сбиеш и изчистиш, но не ме слушай, че може да нараним Душата на Словото и ... мани, мани... не знам къде отиваме после
свежо е, наистина, както са казали -
Забавно е, в капана!!!
-
Да
-
Харесах ,особено финала!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздрав!