Дупка в нечия душа

Poetry » Love

817 0 5

Не съм оставила следи...
Все пак вървях по тънък лед -
във твойте нощи, в твойте дни...
Не съм оставила следи у теб!
Вървях на пръсти, стъпвах леко.
Почти прелитах в пирует...
Нали те пазих... и не исках
да разпуквам тънкия ти лед.
Кръжах над твоята душа
ден-два... (от ден до пладне)
За малко кацнах... пукна се леда!
Оставих само дупчица...
... в която паднах.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

kapito (Капи Капито)

Супер е, много харесах!
Поздрав!

2010-09-28T23:57:21+03:00
Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

хитро е
пак внася настроение

НО

ако го разделим на три куплета
в първите два казваш едно и също нещо по няколко начина, хаотично и объркано
следи- лед, лед - следи- ясно
ма какво точно прави лирическата
в началото върви, пируети по едно време накрая пък кацна отнякъде

обърках се

спокойно можеш да го сбиеш и изчистиш, но не ме слушай, че може да нараним Душата на Словото и ... мани, мани... не знам къде отиваме после

свежо е, наистина, както са казали

2010-09-28T15:41:15+03:00
vedrina (Марина Стоянова)

Забавно е, в капана!!!

2010-09-28T15:10:47+03:00
velikataniki (Николина Милева)

Да

2010-09-28T14:50:16+03:00
laramaylin (Нина Чилиянска)

Харесах ,особено финала!

2010-09-28T14:33:21+03:00