Хроник (Никола Николов) Хроник (Никола Николов)
10
3.04.2016 г., 20:49

Душа

822 0 1

Празен лист,
шепа думи,
леден дъх
съня ми буди.
Изтръпвам,
спирам,
бавно пак и пак,
сърцето ми как спряло бие.
Очите гледат,
погледът препуска,
мечтите секват,
душата ме напуска.

 


(на мъртвия синигер)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Николов Всички права запазени

Работих като аниматор в една градинка. Нямаше деца и бях седнал на една пейка. Внезапно нещо, което падна от дървото над мен, ме цепна по крака. Падна от дървото над мен. Погледнах - беше едно мъртво птиче.

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0