Хроник (Никола Николов)
10 0
Apr 3, 2016, 8:49 PM

Душа 

  Poetry » Other
589 0 1

Празен лист,
шепа думи,
леден дъх
съня ми буди.
Изтръпвам,
спирам,
бавно пак и пак,
сърцето ми как спряло бие.
Очите гледат,
погледът препуска,
мечтите секват,
душата ме напуска.

 


(на мъртвия синигер)

© Никола Николов All rights reserved.

Работих като аниматор в една градинка. Нямаше деца и бях седнал на една пейка. Внезапно нещо, което падна от дървото над мен, ме цепна по крака. Падна от дървото над мен. Погледнах - беше едно мъртво птиче.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??