3 апр. 2016 г., 20:49

Душа

Поэзия » Другая

830 0 1

Празен лист,
шепа думи,
леден дъх
съня ми буди.
Изтръпвам,
спирам,
бавно пак и пак,
сърцето ми как спряло бие.
Очите гледат,
погледът препуска,
мечтите секват,
душата ме напуска.

(на мъртвия синигер)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Работих като аниматор в една градинка. Нямаше деца и бях седнал на една пейка. Внезапно нещо, което падна от дървото над мен, ме цепна по крака. Падна от дървото над мен. Погледнах - беше едно мъртво птиче.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬