Душа

3 апр. 2016 г., 20:49

Поэзия » Другая

585 0 1

Празен лист,
шепа думи,
леден дъх
съня ми буди.
Изтръпвам,
спирам,
бавно пак и пак,
сърцето ми как спряло бие.
Очите гледат,
погледът препуска,
мечтите секват,
душата ме напуска.

(на мъртвия синигер)

Работих като аниматор в една градинка. Нямаше деца и бях седнал на една пейка. Внезапно нещо, което падна от дървото над мен, ме цепна по крака. Падна от дървото над мен. Погледнах - беше едно мъртво птиче.

Душа

Свързани произведения

Комментарии

Предложения