3 апр. 2016 г., 20:49

Душа

827 0 1

Празен лист,
шепа думи,
леден дъх
съня ми буди.
Изтръпвам,
спирам,
бавно пак и пак,
сърцето ми как спряло бие.
Очите гледат,
погледът препуска,
мечтите секват,
душата ме напуска.

 


(на мъртвия синигер)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Николов Все права защищены

Работих като аниматор в една градинка. Нямаше деца и бях седнал на една пейка. Внезапно нещо, което падна от дървото над мен, ме цепна по крака. Падна от дървото над мен. Погледнах - беше едно мъртво птиче.

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...