13.11.2007 г., 8:18

Душа

744 0 11

Имаш ли, имаш ли душа?

Даваш ли, даваш ли от нея?

Пиеш ли тъжно радостта?

Виждаш ли, виждаш ли през нея?

 

Ела, направи чудеса.

Ела, отведи ме в безкрая.

Ела, ето мойта ръка.

Ела, може би аз съм рая.

 

Кратко е, това пътуване не стига.

Вяло е, бяло е, разбирам.

Трудно е,  защото теб те има.

Няма те - така си го решила.

 

Ела, отхвърли лудостта.

Ела, отведи ме в безкрая.

Ела, ето мойта сълза.

Ела, може би аз съм края.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...