Имаш ли, имаш ли душа?
Даваш ли, даваш ли от нея?
Пиеш ли тъжно радостта?
Виждаш ли, виждаш ли през нея?
Ела, направи чудеса.
Ела, отведи ме в безкрая.
Ела, ето мойта ръка.
Ела, може би аз съм рая.
Кратко е, това пътуване не стига.
Вяло е, бяло е, разбирам.
Трудно е, защото теб те има.
Няма те - така си го решила.
Ела, отхвърли лудостта.
Ела, отведи ме в безкрая.
Ела, ето мойта сълза.
Ела, може би аз съм края.
© Силвия All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
