face04 (Таня Кирилова)
163 3746
28.01.2008 г., 9:59 ч.

Душа 

  Поезия » Любовна
642 0 12

Крадеш ме като просяк в утрото ни бяло.

Напиваш се от любовта ми до несвяст.

И взимаш дланите ми със нехайство,

изстрадали от лудата ти власт.

Като магия песента ти ме опива.

В окови стене опорочената ми страст.

И в песен, но без думи тя ти шепне

за обич тъй потребна, от която ме е страх.

И колко много ти от мен ще вземеш?

Душа разпъната от тебе ще кърви.

Ще можеш ли на тръгване без жал

да се надсмееш, когато ще ми казваш:

"Моля те, прости!"

С очи, изплакали тъгата.

Отавил спомена за името си върху кръст,

аз твоето утре няма да ти взема.

Ще съм погребала лика ти в обичлива пръст.

Таня Кирилова

© Таня Кирилова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??