Защото мога всичко да ти кажа
и всички болки с теб да споделя;
защото си ми нужен като хляба,
и повече – от капката вода;
защото ме разбираш и ми вярваш
когато в себе си не вярвам аз;
защото ме намираш и повеждаш,
когато се залутам в моя път...
За всичко твое, дето в мен остава,
аз искам равностойно да ти дам.
За тебе е отворено сърцето ми –
дали ти стига, ще ми кажеш ти.