13.03.2009 г., 7:33  

Дали ти стига...

1.2K 0 23

Защото мога всичко да ти кажа

и всички болки с теб да споделя;

защото си ми нужен  като хляба,

и повече  – от капката вода;

 

защото ме разбираш и ми вярваш

когато в себе си не вярвам аз;

защото ме намираш и повеждаш,

когато се залутам в моя път...

 

За всичко твое, дето в мен остава,

аз искам равностойно да ти дам.

За тебе е отворено сърцето ми –

дали ти стига, ще ми кажеш ти.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Имахме вирус, затова със закъснение ви благодаря, Васил, Надежда, Анна и Мария.
    На вас и на всички, които ми казаха добри думи, спокойни почивни дни и пролетно настроение!
  • Истинска си, Ели! Прекрасен стих!
  • На твоята душа-вселена, поклон, Елица!
  • ! Много е хубаво, Ели! Но обичта никога не е равностойна... Обичай, раздавай се и бъди обичана!
  • Поздрави за този прекрасен стих, разкриващ топлината и дълбочината на твоята душа!Пролетна душа имаш, Ели! Поздрави!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...