2.08.2009 г., 16:08

Душа

2.2K 0 12

                                        Tя е само няколко грама,

                                     между сърцето и белия дроб,

                                               в един е родена,

                                              в друг преродена,

                                       живота, съдбите, мечтите ...

                                                     променя.

                                                        Душа,

                                          дори и дребните неща

                                    пречупени през твоята призма

                                               са малки чудеса.  

                                           Дали го вярват или не   

                                           ти съществуваш векове.

                                     Прехвърляш дарби и таланти,

                                         пренасяш болести и зло,

                                    ти можеш както да си величава,

                                       така и малка, дребна, жалка,  

                                               недокосната душа.

                                           Аз търся вярната душа,

                                    обитаваща не собствената суета,

                                               за да те докоснат 

                                          трябва да си преродена.

                                         Без теб първичен е света!                     

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Койчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...