Tя е само няколко грама,
между сърцето и белия дроб,
в един е родена,
в друг преродена,
живота, съдбите, мечтите ...
променя.
Душа,
дори и дребните неща
пречупени през твоята призма
са малки чудеса.
Дали го вярват или не
ти съществуваш векове.
Прехвърляш дарби и таланти,
пренасяш болести и зло,
ти можеш както да си величава,
така и малка, дребна, жалка,
недокосната душа.
Аз търся вярната душа,
обитаваща не собствената суета,
за да те докоснат
трябва да си преродена.
Без теб първичен е света!
© Петър Койчев All rights reserved.
но вярната душа...много хубав стих!
поздрави...