Aug 2, 2009, 4:08 PM

Душа

  Poetry » Other
2.2K 0 12

                                        Tя е само няколко грама,

                                     между сърцето и белия дроб,

                                               в един е родена,

                                              в друг преродена,

                                       живота, съдбите, мечтите ...

                                                     променя.

                                                        Душа,

                                          дори и дребните неща

                                    пречупени през твоята призма

                                               са малки чудеса.  

                                           Дали го вярват или не   

                                           ти съществуваш векове.

                                     Прехвърляш дарби и таланти,

                                         пренасяш болести и зло,

                                    ти можеш както да си величава,

                                       така и малка, дребна, жалка,  

                                               недокосната душа.

                                           Аз търся вярната душа,

                                    обитаваща не собствената суета,

                                               за да те докоснат 

                                          трябва да си преродена.

                                         Без теб първичен е света!                     

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Койчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...