1.02.2009 г., 13:41

Душа

768 0 8

Коне препускат диви и необуздани

в душата ми, що девствена е степ!

Във буйните им гриви разиграни

се блъска ураганът като слеп!

 

Ще могат ли те нявга да открият

спокойствие сред таз безкрайна шир

и тихо там основи да забият,

да заживеят в щастие и мир?

 

И да притихнат мирни и послушни

под напора на силната ръка,

която във кошара ще ги пусне,

със тях ще прави дългата бразда!

 

Където малко семе ще засее,

от него ще израстне буйна ръж,

брашно ще смели, след като узрее.

А хляба здраво ти в ръцете дръж!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Харизанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ... свършиха тестените сладкиши ...
    кисел?
  • Филосовски?

    може би, е ...Ако се изчисти идеята му.Съгласна с Джарова!


  • стиха е филосовски,ОСНОВИ - това са основите на живота,КОШАРА-всички сме в една БОЖИЯ КОШАРА,и естествено след като се смели житото се прави хляб ,който е добре никога да не пускаш
  • Добре дошла първо!
    А за стиха, моля те, преработи го! Толкова потенциал има в него! (А и в теб мисля, нищо че публикуваш тук за първи път.)
    Конете не забиват "основи", забиват копита! В кошара? Каква кошара? - Нали са коне, а не овце?
    "А хляба здраво ти в ръцете дръж!!!" - Не! Това пък съвсем не става за поанта в контекста на целия стих!
    Архаичният стил на места също е леко дразнещ, но да речем, че това е мой проблем при четенето, защото аз лично не го харесвам.
    Но над останалото си струва и да помислиш, и да го преработиш!
  • Хареса ми ! Добре се решила!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...