Коне препускат диви и необуздани
в душата ми, що девствена е степ!
Във буйните им гриви разиграни
се блъска ураганът като слеп!
Ще могат ли те нявга да открият
спокойствие сред таз безкрайна шир
и тихо там основи да забият,
да заживеят в щастие и мир?
И да притихнат мирни и послушни
под напора на силната ръка,
която във кошара ще ги пусне,
със тях ще прави дългата бразда!
Където малко семе ще засее,
от него ще израстне буйна ръж,
брашно ще смели, след като узрее.
А хляба здраво ти в ръцете дръж!!!
© Валентина Харизанова Всички права запазени
кисел?