10.01.2012 г., 15:36 ч.

Душа 

  Поезия » Пародии
1149 0 14

Душа ли е, какво е  -
отвътре все ме стяга
и  щом докосна  листа,
пред пръстите ми бяга...

Бездомница е, казват,
крилата  като вятър,
излюпва цели фрази,
а млъкне ли - е  злато...

Понякога от рани
избухва  разгневена
и тъжно  ми запява
в дует със Мелпомена...

С  мечтите чудни тича,
но пак не е готова
до края да обича  -
и с мислите  се трови...

Уж все ще се смирява,
а  с егото ми пие
във тихата привечер
по някоя  ракия...

И все не я усещам –
как тъй се вдъхновява,
щом  моето момиче
в кокиче разцъфтява...

Навярно не разбира
обвивката си тленна -
сега е само моя,
а  после - извънземна...

© Михаил Цветански Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??