Душа
Душа ли е, какво е -
отвътре все ме стяга
и щом докосна листа,
пред пръстите ми бяга...
Бездомница е, казват,
крилата като вятър,
излюпва цели фрази,
а млъкне ли - е злато...
Понякога от рани
избухва разгневена
и тъжно ми запява
в дует със Мелпомена...
С мечтите чудни тича,
но пак не е готова
до края да обича -
и с мислите се трови...
Уж все ще се смирява,
а с егото ми пие
във тихата привечер
по някоя ракия...
И все не я усещам –
как тъй се вдъхновява,
щом моето момиче
в кокиче разцъфтява...
Навярно не разбира
обвивката си тленна -
сега е само моя,
а после - извънземна...
© Михаил Цветански All rights reserved.
душа е и то голяма
