ekstasis (Михаил Цветански) ekstasis (Михаил Цветански)
13 589
10 ene 2012, 15:36

Душа

1.4K 0 14

Душа ли е, какво е  -
отвътре все ме стяга
и  щом докосна  листа,
пред пръстите ми бяга...

Бездомница е, казват,
крилата  като вятър,
излюпва цели фрази,
а млъкне ли - е  злато...

Понякога от рани
избухва  разгневена
и тъжно  ми запява
в дует със Мелпомена...

С  мечтите чудни тича,
но пак не е готова
до края да обича  -
и с мислите  се трови...

Уж все ще се смирява,
а  с егото ми пие
във тихата привечер
по някоя  ракия...

И все не я усещам –
как тъй се вдъхновява,
щом  моето момиче
в кокиче разцъфтява...

Навярно не разбира
обвивката си тленна -
сега е само моя,
а  после - извънземна...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0