Душа човешка
"Душа болит, а сердце плачет..."
се лее тъжно песента.
Изгубена, като сираче,
заплака моята душа.
Опитах нежно да я сгуша
със споменът обвит в сълзи,
но тя притихнала прошушна:
"Не знаеш колко ме боли!
Реших, че мога да съм силна,
да местя планини с замах,
и в тяло крехко, воля скрила
смъртта да победя без страх.
Повярвала на светлината,
приела любовта без грях
аз крачех смело по земята,
добро да пръскам с много смях.
Но бурята от нищо дойде,
вихрушка черна се изви,
помете помислите чисти,
в злокобни думи ги обви.
Сега заровена в тъгата
обгърната от черен плащ
не виждам слънцето, луната,
не чувам нищо в този свят...."
Така ридаеше горката,
редеше паметни слова.
Низвергната и прокълната,
изгубила се в любовта.
Оставих я да си поплаче
заслушана във песента.
Приела..., че в миг измъчен,
тя има право на тъга.
Защото е душа човешка,
избрала своята съдба.
И в пътя труден, с опит - грешка,
израства днес за вечността.
https://www.youtube.com/watch?v=nIfdY34cbEU
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
