Душа човешка
"Душа болит, а сердце плачет..."
се лее тъжно песента.
Изгубена, като сираче,
заплака моята душа.
Опитах нежно да я сгуша
със споменът обвит в сълзи,
но тя притихнала прошушна:
"Не знаеш колко ме боли!
Реших, че мога да съм силна,
да местя планини с замах,
и в тяло крехко, воля скрила
смъртта да победя без страх.
Повярвала на светлината,
приела любовта без грях
аз крачех смело по земята,
добро да пръскам с много смях.
Но бурята от нищо дойде,
вихрушка черна се изви,
помете помислите чисти,
в злокобни думи ги обви.
Сега заровена в тъгата
обгърната от черен плащ
не виждам слънцето, луната,
не чувам нищо в този свят...."
Така ридаеше горката,
редеше паметни слова.
Низвергната и прокълната,
изгубила се в любовта.
Оставих я да си поплаче
заслушана във песента.
Приела..., че в миг измъчен,
тя има право на тъга.
Защото е душа човешка,
избрала своята съдба.
И в пътя труден, с опит - грешка,
израства днес за вечността.
© Таня Мезева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хареса ми ,Таня,тъгата и радостта са двете сестри на душата и ще не ще, ги обича и се справя с капризите им.Поздрави!
-
Великолепно Таня, образът на тъжната гора, която ридае за любовта, дали зад тази образност се крие истинска човешка тъга, аз клоня към положителен отговор, поне така почувствах.
Отлично стихотворение отново! -
Мила Таня, колкото и силна да е душата, каквато е твоята, тя има право на тъга!
Винаги съм се удивлявала на твоята сила и съм се чудила откъде извира тя. Дори, да си призная, понякога се чувсвам изобличена от поезията ти, когато си позволя да съм недоволна от живота.
Пореден прекрасен и силен стих, който доказва думите ми!
Прегръщам те! -
Благодаря ти от сърце, Маги!
Аз също те прегръщам и ти казвам, обичам те! -
Душа болит... и тъгата е вид нежност, и обич е..
прегръщам те, мила Таня, песента е разкошна..
разплака ме..
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
