6.05.2017 г., 12:02 ч.

Душа камбана 

  Поезия » Друга
773 0 4

Душата ми камбана е.

Все от нещо се люлее.

Удря безпощадно металният език.

Болката не спира там да тлее.

Раздира тишината камбанният ѝ вик.

Ту палаво се смее...

Бъбри на камбанният език...

Гласът над полето се рее...

Ту дрезгаво протяжен,

ту весело си пее...

Такава е душата ми.

Душа – камбана.

Замлъкне ли,

какво ли ми остава?

© Маргарита Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??