Душата ми камбана е.
Все от нещо се люлее.
Удря безпощадно металният език.
Болката не спира там да тлее.
Раздира тишината камбанният ѝ вик.
Ту палаво се смее...
Бъбри на камбанният език...
Гласът над полето се рее...
Ту дрезгаво протяжен,
ту весело си пее...
Такава е душата ми.
Душа – камбана.
Замлъкне ли,
какво ли ми остава?
© Маргарита Ангелова All rights reserved.
Да. Това прави душата... Благодаря, че прочете за моята душа, която няма покой.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
