Душа камбана

6 may 2017, 12:02

Poesía » Otra

775 0 4

Душата ми камбана е.

Все от нещо се люлее.

Удря безпощадно металният език.

Болката не спира там да тлее.

Раздира тишината камбанният ѝ вик.

Ту палаво се смее...

Бъбри на камбанният език...

Гласът над полето се рее...

Ту дрезгаво протяжен,

ту весело си пее...

Такава е душата ми.

Душа – камбана.

Замлъкне ли,

какво ли ми остава?

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Plevel (Силвия Илиева)

2017-05-06T16:30:11+03:00

Хубаво!
anabel7 (Албена Димитрова)

2017-05-06T16:13:10+03:00

Няма да замлъкне, не и позволявай!...
goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-05-06T14:23:54+03:00

Да. Това прави душата... Благодаря, че прочете за моята душа, която няма покой.
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2017-05-06T14:10:39+03:00

Душата е камбана
тя може и да плаче
и да пее
понякога пък става птица
в небето на мечтите
там се рее.