Душата ми камбана е.
Все от нещо се люлее.
Удря безпощадно металният език.
Болката не спира там да тлее.
Раздира тишината камбанният ѝ вик.
Ту палаво се смее...
Бъбри на камбанният език...
Гласът над полето се рее...
Ту дрезгаво протяжен,
ту весело си пее...
Такава е душата ми.
Душа – камбана.
Замлъкне ли,
какво ли ми остава?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Маргарита Ангелова Todos los derechos reservados
Да. Това прави душата... Благодаря, че прочете за моята душа, която няма покой.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
