Душата ми камбана е.
Все от нещо се люлее.
Удря безпощадно металният език.
Болката не спира там да тлее.
Раздира тишината камбанният ѝ вик.
Ту палаво се смее...
Бъбри на камбанният език...
Гласът над полето се рее...
Ту дрезгаво протяжен,
ту весело си пее...
Такава е душата ми.
Душа – камбана.
Замлъкне ли,
какво ли ми остава?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Маргарита Ангелова Todos los derechos reservados
Да. Това прави душата... Благодаря, че прочете за моята душа, която няма покой.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
