Душа на жена
От какво точно днес заболя те, душа?
Стига с тези измислени драми! –
Имаш покрив и хляб, още рожба една
да те сгрява със името Мамо!
Не живея в разкош и спокойно не спя –
ти си вечно за нещо тревожна.
Знам, грешила съм много и още греша,
но без теб би било невъзможно
да се диша – ти имаш на гърба си очи
да ме спъват по равното, дето
съм прегръщала Юда, заплел от лъжи
и за моята гибел въжето!
И капризна, и нервна – душа на жена!
Ти си моята мъка голяма...
С теб вървим през една заскрежена гора,
от която излизане няма...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кети Рашева Всички права запазени
