mariposasenelalma (Ваня Радовенска)
26 144
21.04.2015 г., 7:56 ч.

Душа на колене 

  Поезия » Любовна
706 0 5

Душата си пред тебе
разсъблякох... до голо.
Положих я в краката ти.
На колене тя те помоли. -
Не ме предавай никога!
Не ме предавай!
Не ме оставяй!
Никога не ме оставяй!

Ти се наведе,
взе я нежно на ръце,
с дъха си я погали
и прошепна -
„Никога“ е много дълго време,
обич моя.
Не мога да ти обещая...

© Ваня Радовенска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • РУМИ, благодаря ти много! Прости ми за закъснението, с което ти отговарям.Не допусках, че някой е прочел след датата на публикуване.
    Зарадва ме коментара ти!
    АНТОАН, благодаря ти, приятелю!Винаги си щедър към мен, дано заслужавам!
    Колкото до коментара на Андромаха... Благодаря, че си е направила труда да прочете.
  • Ваня, прекрасен стих си сътворила за което те поздравявам най-сърдечно!
    Не всеки е готов да открие душата си пред някого, дори и дълбоко в себе си да му се иска! Има хора, които цял живот спотайват чувствата си, но тук ти си изразила своята отдаденост!
  • Благодаря ви за добрите думи, Никола,Мая, Василка.От сърце!
    Стефане, ти пък... Аз...благодаря ти!
    Да, истината е свещена. И не е въпрос на избор...
  • С Никола! Харесах!
  • "Никога" е много дълго време, обич моя.Не мога да ти обещая..."
    Но може да се пробва.В много случай това става!Поздрави,Алма!
    Харесах и го оценявам!
Предложения
: ??:??