21.04.2015 г., 7:56

Душа на колене

962 0 5

Душата си пред тебе
разсъблякох... до голо.
Положих я в краката ти.
На колене тя те помоли. -
Не ме предавай никога!
Не ме предавай!
Не ме оставяй!
Никога не ме оставяй!

Ти се наведе,
взе я нежно на ръце,
с дъха си я погали
и прошепна -
„Никога“ е много дълго време,
обич моя.
Не мога да ти обещая...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Радовенска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • РУМИ, благодаря ти много! Прости ми за закъснението, с което ти отговарям.Не допусках, че някой е прочел след датата на публикуване.
    Зарадва ме коментара ти!
    АНТОАН, благодаря ти, приятелю!Винаги си щедър към мен, дано заслужавам!
    Колкото до коментара на Андромаха... Благодаря, че си е направила труда да прочете.
  • Ваня, прекрасен стих си сътворила за което те поздравявам най-сърдечно!
    Не всеки е готов да открие душата си пред някого, дори и дълбоко в себе си да му се иска! Има хора, които цял живот спотайват чувствата си, но тук ти си изразила своята отдаденост!
  • Благодаря ви за добрите думи, Никола,Мая, Василка.От сърце!
    Стефане, ти пък... Аз...благодаря ти!
    Да, истината е свещена. И не е въпрос на избор...
  • С Никола! Харесах!
  • "Никога" е много дълго време, обич моя.Не мога да ти обещая..."
    Но може да се пробва.В много случай това става!Поздрави,Алма!
    Харесах и го оценявам!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...