Роби (Роберт)
511 3523
30.03.2017 г., 9:08 ч.  

Душа нестинарка - отворена рана... 

  Поезия
897 7 12

Той е толкова странен!... От малък е ням

и с тромпета тъгата излива...

И във студ, и във пек той – неук музикант,

любовта си нещастна разкрива...

 

И поезия нежна със ноти твори,

всяка нота – изплакана дума...

Нестинарка, душата му  тъжна  върви

по застлани със въглени друми…

 

Има толкова болка във този тромпет –

цяло земно кълбо да покриеш!...

Любовта е и болка, въпрос на късмет,

а от болката де ще се скриеш?...

 

Отзвучава, заглъхва, последният тон

и душата – отворена  рана,

пак заключва се в себе си... Всичко е стон...

И тъга... Само тя му остана!...

 

 

© Роберт Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти!...
  • Красива тъга
  • Благодаря, Жанет!...
  • Силно!
    Харесах много.
  • Василка и Силвия, благодаря за вниманието!...Хубав съботен ден ви желая!...
  • Ех,Роби много ми хареса!
  • Браво! Поздрави!
  • Лора, Веси, Пепи, Руми, благодаря ви, че и днес се спряхте при мен!..Приятна вечер ви желая!...
  • Всеки път се открояваш със своята стойностна поезия, Роби! Аплодисменти!
  • Затрогващо, Роби! Много емоционално! Поздравления!
  • Великолепен стих, Роби! "Душата - отворена рана" и асоциацията с нестинарката много ми хареса! Ненадминат си. Поздрави от все сърце!!!
  • Ох,колко стойностно и трогателно.Изпълни ме с емоции.Мелодията замества думите!Страхотен стих!
Предложения
: ??:??