Роби (Роберт) Роби (Роберт)
157 511
Mar 30, 2017, 9:08 AM  

Душа нестинарка - отворена рана...

  Poetry
1.1K 7 12

Той е толкова странен!... От малък е ням

и с тромпета тъгата излива...

И във студ, и във пек той – неук музикант,

любовта си нещастна разкрива...

 

И поезия нежна със ноти твори,

всяка нота – изплакана дума...

Нестинарка, душата му  тъжна  върви

по застлани със въглени друми…

 

Има толкова болка във този тромпет –

цяло земно кълбо да покриеш!...

Любовта е и болка, въпрос на късмет,

а от болката де ще се скриеш?...

 

Отзвучава, заглъхва, последният тон

и душата – отворена  рана,

пак заключва се в себе си... Всичко е стон...

И тъга... Само тя му остана!...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роберт All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0