Душа нестинарка - отворена рана...
Той е толкова странен!... От малък е ням
и с тромпета тъгата излива...
И във студ, и във пек той – неук музикант,
любовта си нещастна разкрива...
И поезия нежна със ноти твори,
всяка нота – изплакана дума...
Нестинарка, душата му тъжна върви
по застлани със въглени друми…
Има толкова болка във този тромпет –
цяло земно кълбо да покриеш!...
Любовта е и болка, въпрос на късмет,
а от болката де ще се скриеш?...
Отзвучава, заглъхва, последният тон
и душата – отворена рана,
пак заключва се в себе си... Всичко е стон...
И тъга... Само тя му остана!...
© Роберт All rights reserved.
