Полунощ е. Смъртно бледа, в прозореца ми Луната наднича...

Гладни вампири вият. Пият кръв. От душата ми. Ненаситници.

Сенки зловещи - мислите мои тежко изпълват мрака. И крача...

Празна стаята. Само те и аз. Надбягвам се с тях. Проклетници!

Някъде в ъгъла спотаена е. Озъбена, хили се гадно Съдбата ми.

Малко ми даде, а всичко ми взе... Сега вече иска Душата ми...

Как ми прилича на Онази с Косата! Също толкова грозна е.

Жестока с мен. Безмилостна бе. Но, ще се разплатим. Време е.

Чуй Съдба!  Не давам душата си. Парцалива, болна е. Наранена.

Трябва ми! Само нея си имам вече. Болката само тя още усеща...

Лоша плячка избра. Ще сбъркаш. Още силна е. Зъбата. И Борбена.

Вървя към Ада, нали там ме пращаш? Дявола - по Душата посреща.

Не давам Душата си! Тя е моя Паспорт. Ако трябва и Виза за Ада!

В графа Особени белези, отбелязано е: "По-силна и от Съдбата!

Странна порода. Жилава и Чудата. Не плаче. Тя стихове пише!!!

Когато най много боли - строфи реди. И най красиви римите ниже!"

Не бързай! Стой мирна тогава. Докато можеш това, злорадствай.

С теб имаме още битки да водим. Рано е. Аз не съм се предала!!!

Полунощ. Е, що за разговор водим? Време за сън е. Не буйствай...

Утре? Нова битка. Нова подлост от теб. Дай газ и натисни педала!