Аз съм приказка
от него написана,
и когато
се чувствам обичана,
ставам дом
от глухарчета
и светулки,
с два прозореца
и широка врата,
и стълби, към мене
препускащи,
в голямата къща
Живот.
В тази лудост,
която няма си име,
аз го правя щастлив,
толкова жив
и млад,
и след болката
пак да обича.
Боже,
дръж му ръката,
към мене
протегната -
нямам друга магия,
освен
Обич
и капчици
Жажда.
Той не знае,
но трябва да вярва,
че душа
се докосва
само с друга
Душа.
Весела ЙОСИФОВА
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени