claire-mari (Марияна В)
8 17
4.04.2017 г., 11:39 ч.

Душата е небе 

  Поезия
631 1 2

Човешката душа небе е.

Ту черни облаци, ту слънчеви лъчи.

Раздирано от бури развилнели се

и греещо с копнежи и любов. 

Във него всичко се побира...    

Дори когато много му е болно

и черно, и започва да гърми,

то цялата си болка разпилява

в безброй дъждовни капчици-сълзи.

намира сили и отново засиява.   

Доброто пътища проправя

през облаци и през мъгли.     

Небето е безкрайно...

Човешката душа, небе е.

Дори когато страда, тя може да прости.

Не се делим на бедни и богати,  

а на лоши и добри.

Тъй трудно нещо се създава

и колко лесно се руши...   

© Марияна В Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??