Душата е небе
Човешката душа небе е.
Ту черни облаци, ту слънчеви лъчи.
Раздирано от бури развилнели се
и греещо с копнежи и любов.
Във него всичко се побира...
Дори когато много му е болно
и черно, и започва да гърми,
то цялата си болка разпилява
в безброй дъждовни капчици-сълзи.
намира сили и отново засиява.
Доброто пътища проправя
през облаци и през мъгли.
Небето е безкрайно...
Човешката душа, небе е.
Дори когато страда, тя може да прости.
Не се делим на бедни и богати,
а на лоши и добри.
Тъй трудно нещо се създава
и колко лесно се руши...
© Марияна В All rights reserved.
