Душата ми

21.12.2006 г., 14:41 ч.

Поезия

536 0 4

Градина кичеста ми е душата -
приятелите в нея само ще надникнат.
Те знаят най-добре, че в пустотата
красива роза никне, щом обикна.

И розата расте за дъго време,
расте, а после прецъфтява.
Така и любовта във мене
гори, а после преминава.

Понякога омраза страшна
под формата на плевел никне,
прекършва розата или я обвива -
не дава й да се развива.

Градина кичеста душата е на всеки,
а чувствата ни са цветята -
те приемат на чувството ни висотата
или пък ниско падат

с презрението и лъжата...
Но допир до сърцето и душата
най-близките ни само имат...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Татянка (Татяна Начкова)

2006-12-22T15:01:40+02:00

Приятели,благодаря ви за саветите
patenceto (Надя Георгиева)

2006-12-21T20:36:42+02:00

Много добре, интригуващо...
anito.sl (Антоанета Тонева)

2006-12-21T17:39:51+02:00

"И розата расте за дъго време,
расте, а после прецъфтява.
Така и любовта във мене
гори, а после преминава"

това е наистина много добро и има дълбок смисъл! браво! но... след второто четиристишие мисълта ти се размива...
изречена (Мая Попова)

2006-12-21T14:59:03+02:00

началото е много добро, но по нататък се е позагубила формата. първите две строфи са хубави, виж останалите - струва си!