Душата ми
Градина кичеста ми е душата -
приятелите в нея само ще надникнат.
Те знаят най-добре, че в пустотата
красива роза никне, щом обикна.
И розата расте за дъго време,
расте, а после прецъфтява.
Така и любовта във мене
гори, а после преминава.
Понякога омраза страшна
под формата на плевел никне,
прекършва розата или я обвива -
не дава й да се развива.
Градина кичеста душата е на всеки,
а чувствата ни са цветята -
те приемат на чувството ни висотата
или пък ниско падат
с презрението и лъжата...
Но допир до сърцето и душата
най-близките ни само имат...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Татяна Начкова Всички права запазени
