Душата ми
Какво е туй душата ми - не зная?
Не съм я виждала и чувала до днес,
но чувствам аз, че в мене тя бушува,
раздира ме от болка и тъга.
И нямам мира аз, ни денем, нито нощем,
дълбоко тя стаила се е в мен,
и като остър нож сърцето ми пронизва,
остава го окъпано в сълзи.
Какъв е този страх и тази мъка?
Защо разкъсват ме отвътре те?
Как майчино сърце обречено е вечно
да мисли цял живот за своите чеда.
Децата ми - далече са от мене,
разпръснати, кат пилци по света,
и празник за душата ми настава
на рожбите гласа да чуе тя.
Какво е туй душата ми - не зная,
не съм се срещала и виждала с нея,
но зная - че от болка тя ридае,
и зная - че от радост тя сияе.
08.05.2006 година
© ЙОРДАНКА ГЯУРОВА Всички права запазени