27.01.2010 г., 12:46 ч.

Душата ми 

  Поезия » Философска
742 0 0

                          Душата ми

Какво е туй душата ми - не зная?

Не съм я виждала и чувала до днес,

но чувствам аз, че в мене тя бушува,

раздира ме от болка и тъга.

 

И нямам мира аз, ни денем, нито нощем,

дълбоко тя стаила се е в мен,

и като остър нож сърцето ми пронизва,

остава го окъпано в сълзи.

 

Какъв е този страх и тази мъка?

Защо разкъсват ме отвътре те?

Как майчино сърце обречено е вечно

да мисли цял живот за своите чеда.

 

Децата ми - далече са от мене,

разпръснати, кат пилци по света,

и празник за душата ми настава

на рожбите гласа да чуе тя.

 

Какво е туй душата ми - не зная,

не съм се срещала и виждала с нея,

но зная - че от болка тя ридае,

и зная - че от радост тя сияе.

 

 

08.05.2006 година

 

 

© ЙОРДАНКА ГЯУРОВА Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??