Душата ми...
Душата ми е късен повей
на есен в пролетта.
Душата ми е къс надежда
по времето на вечерта...
Душата ми е път и те отвежда
към прегръдките на утринта.
Душата ми те жили остро -
загадката на вечността...
Душата ми е святост демонична
и къс от зимното небе.
Душата ми е пламъкът играещ
в сърцето на мъничко дете.
Душата ми се излекува
от цялата човечност на света.
И демонът във мен престана да ликува,
щом сетих светостта...
Душата ми престана да се къса
от подигравките на хората бездушни.
И аз научих се в реалност да живея,
срутила замъците си въздушни...
на есен в пролетта.
Душата ми е къс надежда
по времето на вечерта...
Душата ми е път и те отвежда
към прегръдките на утринта.
Душата ми те жили остро -
загадката на вечността...
Душата ми е святост демонична
и къс от зимното небе.
Душата ми е пламъкът играещ
в сърцето на мъничко дете.
Душата ми се излекува
от цялата човечност на света.
И демонът във мен престана да ликува,
щом сетих светостта...
Душата ми престана да се къса
от подигравките на хората бездушни.
И аз научих се в реалност да живея,
срутила замъците си въздушни...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Свобода Всички права запазени
