Душата ми...

Feb 6, 2008, 3:18 PM

Poetry

555 0 1

Душата ми е късен повей
на есен в пролетта.
Душата ми е къс надежда
по времето на вечерта...

Душата ми е път и те отвежда
към прегръдките на утринта.
Душата ми те жили остро -
загадката на вечността...

Душата ми е святост демонична
и къс от зимното небе.
Душата ми е пламъкът играещ
в сърцето на мъничко дете.

Душата ми се излекува
от цялата човечност на света.
И демонът във мен престана да ликува,
щом сетих светостта...

Душата ми престана да се къса
от подигравките на хората бездушни.
И аз научих се в реалност да живея,
срутила замъците си въздушни...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

face04 (Таня Кирилова)

2008-02-06T15:41:17+02:00

Поздравления!Прекрасна творба!Усмивка от мен!