26.12.2007 г., 15:28

Душата ми

797 0 22

Душата ми е пъстра пеперуда,

обичаща, хем тъжна, хем щастлива.

Като нея, зная, няма друга,

тя е в огъня искра игрива.

 

 

 

Танцуваща и весела, засмяна,

с перлени сълзи в очите.

Какво ли не е дала,

и взела тя от дните.

 

 

 

Оценяваща тъгата,

на смеха е първа дружка.

Любуваща се на разходки под Луната,

светла и красива стружка.

 

 

 

Голяма е и много тя побира,

имаш ли проблем - готово.

Всеки се опитва да разбира,

а от тъгата се зарича, че не ще умира.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Добрева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....