Душата ми е пъстра пеперуда,
обичаща, хем тъжна, хем щастлива.
Като нея, зная, няма друга,
тя е в огъня искра игрива.
Танцуваща и весела, засмяна,
с перлени сълзи в очите.
Какво ли не е дала,
и взела тя от дните.
Оценяваща тъгата,
на смеха е първа дружка.
Любуваща се на разходки под Луната,
светла и красива стружка.
Голяма е и много тя побира,
имаш ли проблем - готово.
Всеки се опитва да разбира,
а от тъгата се зарича, че не ще умира.
© Пламена Добрева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
