Душата ми
Душата ми
В розовата тишина на прага
душата ми смирено се стаила,
за да се слее в тъжна изневяра
със романтичен блян, на който беше в сила.
Внезапно буря връхлетя я
и тя разкъса се на хиляди парчета,
които като писъмца се разпиляха
и отлетяха леко във ефира…
Ще се споят ли някога във цяло?
Едва ли… Просто нямам мира!
Март, 2010 год.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стела Х Всички права запазени
