Душата ми крещи...
Ела при мен, остани!
Сърцето ми шепти...
Недей сърце... Замълчи...
Душата ми е уморена!
Безмълвна ходя аз и скитам се.
Не искам никого да виждам, крия се...
Душата ми е тъмна бездна и в нея
всичко губи се...
Душата ми е вечно неспокойна...
Ех, да можех да съм като
птичка волна...
© Милена Колева Всички права запазени