8.05.2006 г., 21:36

Душата ми е ...

1.3K 0 10
                        Душата ми е ...

                 Душата ми е скитница, която
                    в дълбини се лута
                    с видения за върхове.
                Душата ми е грешница, която
                    в пъкъла се скита
                    с надеждата, че раят я зове.
               Душата ми е жeравница, която
                    в трудностите ме изправя
                    и пази ме от студове.
               Душата ми е вълшебница, която
                    в чувствата изгаря
                    и пречиства ме от грехове.
               Душата ми е пленница, която
                    всичко на света забравя,
                    ако в допира на твоята се озове.
               Душата ми е страстта, която
                   ТИ в нея сътвори...
               Пази я, моля те, защото
                   без нея много ще боли!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светослав Статев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасен стих !!!
  • много е добро!!!
  • Прекрасно е!Наистина нямам думи!Толкова силен и завладяващ стих!Думите струят,някак си се леят като чиста и спокойна вода.Очарована съм!А в същото време са като бурен планински поток!Бушуващи и поглъщащи!Поглъщащи съзнанието ти!
  • Страхотно!Поздрав най-сърдечен!
  • Благодаря и на теб, Мими!
    Благодаря на всички за добрите отзиви. И аз много си го харесвам това стихче.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...