May 8, 2006, 9:36 PM

Душата ми е ...

  Poetry
1.3K 0 10
                        Душата ми е ...

                 Душата ми е скитница, която
                    в дълбини се лута
                    с видения за върхове.
                Душата ми е грешница, която
                    в пъкъла се скита
                    с надеждата, че раят я зове.
               Душата ми е жeравница, която
                    в трудностите ме изправя
                    и пази ме от студове.
               Душата ми е вълшебница, която
                    в чувствата изгаря
                    и пречиства ме от грехове.
               Душата ми е пленница, която
                    всичко на света забравя,
                    ако в допира на твоята се озове.
               Душата ми е страстта, която
                   ТИ в нея сътвори...
               Пази я, моля те, защото
                   без нея много ще боли!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светослав Статев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасен стих !!!
  • много е добро!!!
  • Прекрасно е!Наистина нямам думи!Толкова силен и завладяващ стих!Думите струят,някак си се леят като чиста и спокойна вода.Очарована съм!А в същото време са като бурен планински поток!Бушуващи и поглъщащи!Поглъщащи съзнанието ти!
  • Страхотно!Поздрав най-сърдечен!
  • Благодаря и на теб, Мими!
    Благодаря на всички за добрите отзиви. И аз много си го харесвам това стихче.

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...