Душата ми е клада
Душата ми е клада.
Всеки ден
свойта обич
изпепелявам.
Калявам я в бурното море-
живот...
От незатихналите стъпки
на нощта
букет от чувства
сбирам.
От висини и спадове
на своя ден
градя обичта си
към теб,
към утрешния ден.
Вехти
прашни спомени
измитам,
полуистини,
полулюбови
на забрава обричам.
Препъвам се в своя
корен
и все към теб
летя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Петкова Всички права запазени
