Душата ми е клада

24 ene 2009, 23:06

Poesía » De amor

680 0 3

Душата ми е клада.

Всеки ден

свойта обич

изпепелявам.

Калявам я в бурното море-

живот...

От незатихналите стъпки

на нощта

букет от чувства

сбирам.

От висини и спадове

на своя ден

градя обичта си

към теб,

към утрешния ден.

Вехти

прашни спомени

измитам,

полуистини,

полулюбови

на забрава обричам.

Препъвам се в своя

корен

и все към теб

летя...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.